... като мисля за теб,
ставам бяло планинско поточе,
дълъг вятър във степ,
черен облак – небето нагрочил,
птица в синята вис
в полудялата гмеж на ятата,
и Чайковски и Лист! –
пишат в мене безсмъртна соната,
ставам шепичка дъжд,
сетне припече леко на хълма,
и – нали съм си мъж,
тиха радост гръдта ми изпълва,
сякаш сноп светлина
все по Пътя към теб ме отвежда.
Моя свята Жена! –
мое топло кълбенце надежда.
14 април 2021 г.
гр. Варна, 16, 20 ч.