Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: rhymefan
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13945

Онлайн са:
Анонимни: 440
ХуЛитери: 2
Всичко: 442

Онлайн сега:
:: rajsun
:: mariq-desislava

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2021 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНормалното е архаично
раздел: Есета, пътеписи
автор: flood

В „На изток от рая“ Стайнбек пише: „За урода уродливо е нормалното, понеже всеки е нормален за себе си... За човек, роден без съвест, душевната болка навярно изглежда смешна. За престъпника честността е глупост.“ И Ботев е стигнал до заключението, че нормалните у нас смятат за луди.
Така е. Тъжна истина. Като студент трудно схващах общото между правото и ценностната система. Имах отлична преподавателка, тя цяла монография беше написала на тази тема, аз четях, но не схващах напълно. Правото ценност ли е? Или ценностите са право? Кога едното се превръща в другото и кое от тях предхожда? Искайки да наложи върховенството на закона като общностна ценност, Европейският съюз признава, че той сега не е такава, или се опитва да насади морал у европейците чрез нормативната сила на правото? Може ли съвестта да стане императив?
Не съм сигурен кое принуждава българина да лъже, краде, мародерства, да не спазва никакво приличие на обществени места и като цяло да се опитва непрекъснато да заобикаля правилата, изразявайки откровено и просташко пренебрежение към достойнството на другия, на различния, на групите от хора. Има нещо саморазрушително в това; то се родее с наивната гордост, че стоиш над реда, че му се противопоставяш със силата на своята хитрост и сила, че в крайна сметка няма начин да няма начин, щом нарушенията са ценност. Виж, защо нарушението се смята за ценност и каква точно ценност е това – трудно мога да отговоря, струва ми се тежка психическа и социологическа задача.
Изумявам се от изобретателността на българина да търси способи за противодействие срещу нравите, възприемани от обществото за нормални. Той винаги е нащрек да не сгази лука, но не му пука, когато настъпи закона. Не само заради шопската вяра, че той е врата у поле, а най-вече заради стремежа да надделее в борбата на честта за утвърджаване на някакви социални порядки. Нашенецът живее според правилата на собствената си егоистична конституция и няма начин да бъде убеден, че съществува друга, наричана основен закон, с който трябва да се съобразяваме всички. Изобщо, възприятието за държава е сведено до получаване на някакви помощи, блага и до възможността да я ругаеш безнаказано, в това число и всичко морални тъпанари, вярващи в нея.
В условията на демокрация, колкото и гротескно да звучи тази дума в днешните условия, проявите на откровен побой над нормалността се срещат особено често, натрапчиво, демонстративно, хулигански. Качете се в автобуса и вижте поведението и на млади, и на стари, блъскането, ругатните, облеклото, пиянството, запазването на места, липсата на контрол за непродупчени билети, откровеното, зловещо надсмиване над реда, същият, който уж е създаден да брани интереса на доброто мнозинството от този на лошото малцинство. Няма такова нещо като унифициран ред в държава, похитена от малцина и посветена, сведена и унижена да брани похитителите от обществото.
Един наш писател неотдавна шумно обяви, че няма никакво намерение да протестира, защото недоволните на улиците и по площадите не казвали какво ще стане след това. Послето било по-важно от сегато, така схванах тезата му. Нека така да си мисли, има си аргументи, макар и всички те да са неправилни. Ние сме господари само на настоящето. Ако то не ни удовлетворява, длъжни сме да въстанем, за да запазим достойноството си и правото на промяна. Не знаем какво ще стане след това. После може и да няма, защото то не зависи само от нас. Но „днес“ – това сме ние. И колкото повече се опитваме да променим текущото в обществена полза, толкова повече са вероятностите утрето да е по-хубаво, по-човешко, по-честно и щастливо.


Публикувано от Administrator на 23.04.2021 @ 15:02:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   flood

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

30.11.2021 год. / 19:53:02 часа

добави твой текст
"Нормалното е архаично" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Нормалното е архаично
от mitkoeapostolov на 23.04.2021 @ 20:22:51
(Профил | Изпрати бележка)
Учителката ми по история казваше в гимназията: Който на 20 не е комунист няма сърце, който на 40 още е комунист, няма акъл (цитат от някого).

Повечето революции водят след себе си вълна от терор и погазване точно на тези права, за които говориш. Най-ефективната система на прогрес в природата е еволюция, друг е въпроса как и в какви граници да се извърши. Благодаря, че ме провокира да поомисля.