автор: zinka

И аз парцел си купих на Луната.
Защо ти е? – ще ме попиташ...
- Виж,
аз знам, че никога от там зората,
не ще посрещам, но.. си е престиж!

По друго си е вечер от балкона
на старата панелка в Люлин три
/която застрашиелно се рони/,
имота си да гледам как блести –

недостижим за всеки злонамерен,
необлагаем с данъци от НАП...!
Животът ми е по..., по-бял от черен
през този земно-лунен ми етап.

А в холчето, над канапето, в рамка,
виси нотариалният му акт –
2 декара в прекрасна лунна ямка,
под който моят земен котарак
потънал е в най- сладка си дрямка...
И трупа вън първо-априлски сняг...