автор: mitkoeapostolov

От дете се вълнувам, когато гледам филми за природни стихии като вулкани, пожари, наводнения, цунами и особено бури. С непрестанен интерес следя филмите за торнада и урагани. Веднъж дори успях да попадна в обсега на ураган, но за нещастие, приятелите ми не се съгласиха да го изчакаме.
Човек трябва да внимава какво си пожелава, защото ураганът дойде. Започна в сряда, като леко преваляване. В четвъртък се изясни и изглеждаше, че всичко се е разминало. В петък небето почерня, зададе се тропическа буря. В събота тропическата буря отслабна, за да се завърне в неделя като ураган от категория 1. Ветровете блъскаха тялото и душата ми, предметите се отлепиха от местата си и започнаха да ме удрят по органите. До неделя вечер, ураганът се засили до категория 3. В понеделник сутрин попаднах за кратко в окото на бурята – спокойно и слънчево – след което ураганът прерасна в категория 5, изтърбуши цялото ми същество и удари с приливната си вълна.
Къде ме е отнесла водата не зная, но вече две седмици не мога да се върна. Нищо, че имам отрицателен PCR компас.