автор: lirik1

Тежи страшно ми тежи короната
от години в царството на самотата
в кълбо змии заплетени са куп лъжи
върху ми стичат ледени игли сталактити
И аз заспивам в изящните им лебедови шии
душата ми мълчи Иска да избяга от съня в който
някога живя или сънува далечни непонятни светове
стопяват се на времето стрелките свечерява и съм Дали
със своите измислици от ветрове рисувам разтопено огледало
или времето протича електрично в тялото а в душата ми се стича
горчи отрова змийска дочувам изсъхнали рапани грапаво шептят ми
най-гальовно ми шептят долче еита е за богове не е за простосмъртни
Простете