автор: Albatros

... дали си камък, или шепа мливо, дали си блага изворна вода,
за теб си мисля винаги красиво! – момичето с пола във резеда,
сънувам те в поля и ледни преспи, понявга и в братилите жита,
за теб си пея смахнатите песни, за теб молитви в черквата чета,
не си ли ти омайничето бяло? – което в Пирин лете си цъфти,

завижда на прекрасното ти тяло, слетяло ми в най-лудите мечти,
а може би стрък бабина душица на припека под Гърбавия рид? –
и аз те следвам – тиха моя птица, и да те следвам вечно съм навит,
сред толкова маймуни върху клона се моля да не ме оставяш сам.
Не си Жена! Ти просто си икона във моя безсловесен Божий храм.

19 април 2021 г.
гр. Варна, 20, 20 ч.