автор: rajsun

Гледам Мелник и се не сещам
кой го бе казал:
тук Господ почнал да прави нещо,
пийнал винце – и се отказал.

* * *

Земята ти – като разтворен череп.
Небето ти – небе, небе, небе!
Тук няма днес и утре, няма вчера,
тук всичко е било, каквото е.

Тук ставаш атом, толкова си дребен.
Пясъчник. В по-бели светове.
Тук ставаш всичко, било преди тебе,
тук ставаш всичко, идващо след теб.

Две глътки вино: Спомен и Забрава.
И утешен, за зло ли, за добро ли,
тук есента със листи те заравя,
да те изрови слънчев лъч напролет.