усмивката ми се превръща в убежище за изгреви
и обира всички макове цъфтящи по коловозите
огромен букет от време и спомени
а после не стихва дъждът
разсъблякъл до нежност тревата
оцелява по корените
диша във мрака
засича и тръгва отново към слънцето
където вечер земята танцува блус