заспива възвишението с образа на зората
в зелената си трева обгръща изгрева със росата
крехък априлски студ
зимата е във кома
някъде
в нечий живот времето се преструва
щъркели не летят
прелетно е небето
а в житейския юг призрачността изнемогва
някъде вече е топло
пише писма мъчнината
болката – йероглиф
пак изхвърля товара си
а значение има – да потънеш във стих
и да не ти се излиза