автор: Albatros

... никога до днес не съм се питал
бил ли съм наистина щастлив? –
май, веднъж, когато бях учител –
с дневник, тебешир и чер молив,
с бял чепик, сако и вратовръзка! –
грейваха ме тридесет слънца,
и – дъската с гъбата излъскал,
питах с обич: – Как сте днес, деца? –
гледах как зениците им светват
върху всяко Българско словце,

как тъмата литва – безпросветна,
нейде си! – от детското сърце,
доверчиви, стихнали, прилежни! –
слушаха ме те със часове! –
в моя стар учителски бележник
не написах никому "Слаб две!",
младостта ми литна като птица,
отлетя ми прелестният миг.
Бях щастлив с най-светлите дечица! –
във часа по Български език.

4 април 2021 г.
гр. Варна, 16, 15 ч.