Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: anelim66
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13936

Онлайн са:
Анонимни: 101
ХуЛитери: 4
Всичко: 105

Онлайн сега:
:: rajsun
:: mariq-desislava
:: liulina
:: marathon

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юли 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаНе презимувай в този сън
раздел: Избрано любовна лирика
автор: yotovava

Наясно бях, че ще си идеш.
Защо бе този маскарад!
По спуканите керемиди
дъждът се плисна – и не спря!

Наля очите ми с олово,
и скулите ми дълго дра.
А нужно бе едничко слово –
да ме спаси. И без игра.

За миг да зная, че съм нужна,
че ненапразно се пилях,
щом в дланите ти – непослушна! –
аз общи пътища чертах.

И после сгушвах доверчиво
глава и вярвах на лъжи.
И всичко бе така красиво,
че закопнях да продължи.

Пленен от ледни браздулици,
трепери тихият ми дом.
И сякаш някой всички птици
оттук прогони мълчешком.

Излишно – спрях! – да се надявам.
Засъска зимната мъгла...
В снега безследно се стопяват
прекършените ми крила.


Публикувано от Administrator на 04.04.2021 @ 12:43:26 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано любовна лирика

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 5
Оценки: 3


Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.07.2021 год. / 20:50:10 часа

добави твой текст
"Не презимувай в този сън" | Вход | 2 коментара (4 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Не презимувай в този сън
от mitkoeapostolov на 04.04.2021 @ 16:28:35
(Профил | Изпрати бележка)
Както съм писал и под други стихове на сходна тематика - разпознавам се в лирическия герой. Не зная какво ще кажат другите мъже във форума, но явно голяма част от нас си приличаме.


RE: Не презимувай в този сън
от yotovava на 10.04.2021 @ 19:39:03
(Профил | Изпрати бележка)
ех, нали знаеш - мъжете са от Марс, жените от Венера - ние си мислим едно, вие - съвършено друго

]


Re: Не презимувай в този сън
от pastirka (prestizh@abv.bg) на 04.04.2021 @ 21:29:26
(Профил | Изпрати бележка)
Понякога да вярваш на лъжи е по-лесно, отколкото да признаеш болезнената истина. Познато ми е и признанието на лирическата: "закопнях да продължи".
Страхотна поезия ни поднасяш, Валя, отново!!! Браво!


Re: Не презимувай в този сън
от yotovava на 10.04.2021 @ 19:39:36
(Профил | Изпрати бележка)
Лъжите са сладки и красиви, Пастирче, и затова се вкопчваме в тях

]