автор: Albatros

... понякога си мисля, че живея
във глупав и брутално тъжен филм,
и просто нямам никаква идея? –
защо да дишам тъй недраг-немил
сред хорица, зачохлени под маски,
недоверчиви хора без лица –
противни са ми слънчевите ласки,
когато гаснем – слънчеви деца,
два дълги века моят ден се низа,
по своя друм какво ли не видях? –

дочаках! – моят скапан телевизор
по цяла нощ да ме тресе от страх,
да ме лъготят гнусни политици! –
че мислят си единствено за мен,
додето се изхлузва по терлици –
на майната си! – моят светъл ден,
трептулка ми в кандилцето елеят
и аз се питам – пълен идиот! –
кога, речи ми, Боже? – ще живея
красивия – и само мой! – Живот.

2 април 2021 г.
гр. Варна, 18, 45 ч.