автор: Albatros

... бях нявга лудичко момче, сега съм побеляло старче,
когато слънце напече, и литвам – пухче от глухарче,
пчеличка в пролетния цвят, ви нося мед, и нямам жило,
аз имам всекиго за брат – да го прегърна, ми е мило! –
макар че радостта е кът – не ме връхлита на талази,

все тъй си вярвам, че светът не е създаден да се мразим,
и утре – в стихчета добри, пак блага вест ще ви изпратя –
не чини три торби с пари! – да ви обичам като братя,
живот – по-къс от птичи вик, си го живея – както мога.
Със обич дишам всеки миг и жив съм! – в шепите на Бога.

1 април 2021 г.
гр. Варна, 9, 15 ч.