Днес на онази улица, на която живеете вие, падна ангел. Падна и не разбра. Къде? Защо? - това беше нещо ново за него. Хората минаваха покрай него и викаха полиция, полицията минаваше покрай него и не виждаше нищо странно в седящия по средата на улицата ангел.
Дори светът да е лош и ужасен, никой не удари ангела по главата и не се опита да му откъсне крилете, на никой не му стискаше да викне или да тропне с крак. Ангелът си седеше и гледаше.
Небесата бълбукаха, а земята от своя страна губеше своята земност. Вятърът започна да мисли, а луната да се закръгля И всичко от това, че половината град не можеше да заспи и с кръгли като монети очи гледаха в онази посока, към онзи двор, където си седеше ангелът. Така странно, така необикновенно. Той вярваше в хората и не знаеше, че те в него - не особено.
Патрулката на ветровете разгонваше изподраните облаци, а небето като огромен портокал се наливаше със слънце.
...Днес на онази улица, на която живеете вие, е страшно самотно, а от перата, лежащи на почернелия асфалт извираше нечовешка скука.