автор: rajsun

Далеко някъде, при детството,
при спомените се събудих.
Но беше непознато светлото,
нещата нямаха контури.

И облачето като драснато
на хоризонта ми се стори.
И утрото потръпна ласкаво
като усмивка на затворник.

Светулки, хората проблясваха
и ги поглъщаше безкраят.
И аз не знаех: да пораствам ли,
да се събуждам ли – не знаех...