Тъй както капката попива
за миг във жадния бетон,
и както птицата щастлива
гнезди на пролетния клон,
и старата гора се листи
че да векува – с векове! –
и грейват утрините чисти,
и вятърът през тях снове,
и пишат мравките по ствола
безмълвните си писъмца,
и по тревичката набола
пристъпват босите слънца,
и както в мамината пазва
заспива малкото момче,
и светли приказки разказва
със чик-чирик едно врабче,
и къса в миг щурчето струна,
и месецът търкулва грош,
тъй простичко ще те целуна
и ще ти кажа: – Лека нощ!
26 март 2021 г.
гр. Варна, 20, 45 ч.