автор: secret_rose

Очите ми слизат по снежните, тихи била.
Дъхти на отминалост - сляпа, ранима,
безмълвна.
Запявам насън, а гласът ми - студена стрела -
пробива пространства,
в които за миг да те зърна.
Но нямам сълзи...
в равнината са - стъпки на вълк
преследващ сърна -
отменена отдавна отплата.
А само с една
натрошена на рими вина
не би ми показала зрънце
от тебе
земята ми.
Вървя мълчаливо към залеза,
тъпча звезди
и всяка е с име, което отдавна не помня.
В сърцето ми тлее едно неразбрано "преди"
и сричка след сричка
от себе си роня
и роня.
Какво ще оставя -
лавини?
Пътеки?
Без теб
светът ми е късче забрава,
изгубена в мрака.
Изпълнен с безкрайни тегоби
човешки погреб,
сред който еони ще чакам.
За тебе. Ще чакам.