Ти си вятърче, спряло на хълма.
Ти си вихрено снопче коси.
Треволяче, което покълва.
Капка дъжд, който тихо роси.
Ти си малката лятна светулка.
Посестрима на всички звезди.
Катеричка, която шумулка.
И за мене шишарки реди.
Ти си облаче светло в небето.
Птица в луднали вдън широти.
И тупти сърчицето ми клето –
като зайче в хралупа тупти.
Ти си бялата чайка над кея.
И до сетната капчица RAM! –
аз за тебе ще дишам, ще пея.
Както мога – и както си знам.
Ти си светлото дъхче на лято.
Първа струна по моя луд гриф.
Ти си просто Жената, с която
съм от живите трижди по-жив!
16 март 2021 г.
гр. Варна, 18, 30 ч.