автор: lirik1

Някога в звездното небе изгрявали са две слънца и три луни
Древни мъдреци подсказвали в бъдещето прекроени
и отънелите надежди били копринено въже

Извезана сълзиш до болка Залязват богове стъписани от ужас
Пясъчните ветрове вилнеят все по близо и немеят
души отнесени от пясъка на Атакама

Вижда с третото око душата ми Умират уморените от бяг коне
Отънялата надежда е хлъзгаво копринено въже
с което да обесим на Юда страховете