Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: hustle00
Днес: 1
Вчера: 0
Общо: 13938

Онлайн са:
Анонимни: 383
ХуЛитери: 1
Всичко: 384

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Септември 2021 »»

П В С Ч П С Н
    12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
27282930     

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаКопринените нишки на тъгата
раздел: Любовна лирика
автор: yotovava

Не зная в колко тишини
ще побера последната си буря.
Подир вменените вини
душата ми е преорана угар.

Кървят стърнища и бодли,
пороят пепелта им ще удави.
Навярно дълго ще боли,
преди докрая всичко да забравя.

О, аз горях и прегорях!
Но става тъмно, здрачът се разлива.
Благодарна съм, че оцелях
и подир щормите оставам жива.

Сънят ми – къс и дъжделив,
забулва се в мъгла и става сиво.
Простен си. И бъди щастлив.
Красиво беше, толкова красиво!


Публикувано от blackcat на 17.03.2021 @ 17:38:52 



Сродни връзки

» Повече за
   Любовна лирика

» Материали от
   yotovava

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

19.09.2021 год. / 20:31:13 часа

добави твой текст
"Копринените нишки на тъгата" | Вход | 3 коментара (3 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: Копринените нишки на тъгата
от Cyriana на 18.03.2021 @ 19:55:09
(Профил | Изпрати бележка)
Красиво е! Толкова е красиво!.. И тъжно.


Re: Копринените нишки на тъгата
от Markoni55 на 18.03.2021 @ 15:24:17
(Профил | Изпрати бележка)
изприда времето своите спомени, в душите ни са като паяжини - извадим ли ги от себе си - грейват като дантели. И тогава виждаме красотата и на страданието...понякога.


Re: Копринените нишки на тъгата
от Lirik1 на 18.03.2021 @ 17:44:19
(Профил | Изпрати бележка)
И все пак са копринени нишки, с тях ще изпредеш нова любов, никога не е късно. :)