автор: Albatros

Понеже приближавам към стоте, и заникът ми легна върху рида,
навярно с чиста обич на дете и аз от този свят ше си отида –
нататък – дето моят стар баща превърна се на хълма в треволяче,
и мама подир него обеща в самотните си нощи да не плаче,
там, дето низ деди – и прадеди! – седят си на небесната синия,

и привечер – под едрите звезди, ракийцата на Господа си пият,
там, дето низ поляните с цветя ще ви помахам с шапката от вестник,
където все така ще си летя! – във облаче от тихите ми песни,
с аверите ще хвърлим пак белот, на табла някой яко ще ме бие.
Аз вярвам във Отвъдния живот, и – моля ви, повярвайте и вие!

16 март 2021 г.
гр. Варна, 6, 55 ч.