автор: maggy93

В една хубава къща с голям двор живееше едно момче. То се казваше Иван и беше ученик в пети клас. Иван не беше много добър ученик. Той обичаше повече да играе и да се забавлява, уроците и задачите не му бяха много интересни.
Един ден бащата на Иван отиде в книжарницата и му купи една много хубава тетрадка. Той беше решил да направи на Иван подарък за училище. Една сутрин, преди Иван да тръгне за училище, бащата даде на момчето си тетрадката и му каза:
— Вземи тази тетрадка и я пази като очите си. Давам ти я, за да си пишеш в нея уроците и домашните.
Иван грабна тетрадката от ръцете на баща си и се завтече към училището. Влезе в училищния двор, седна на една пейка в двора и започна да разгръща новата тетрадка. На корицата на тетрадката имаше нарисуван много голям кораб, а листовете й бяха бели като сняг.
В това време би училищния звънец и учениците трябваше да влязат в час. Иван взе тетрадката си и влезе в класната стая. Седна мирно на своя чин. Сложи ръцете си върху чина. А когато пристигна учителят и започна да решава задачи на дъската, Иван, вместо да внимава и да пише в новата си тетрадка, той гледаше през прозореца на стаята към двора на училището как децата играят мач и си мислеше само за игри и лудории. Така минаха двата часа. След като се прибра вкъщи Иван седна да пише домашната си работа в новата си тетрадка. Напише една дума — погледне през прозореца, гледа как другите деца си играят навън, напише втора дума — пак погледне. И така Иван остави домашното недописано и излезе да играе навън с другите деца. След като се наигра с децата, Иван се върна пак в стаята си. В това време баща му влезе в стаята и го попита:
— Иване, написа ли си домашното?
— Написах го в новата тетрадка, която ми подари. — излъга баща си Иван.
— Добре, мойто момче. — каза бащата и излезе от стаята.
След като бащата излезе от стаята, Иван започна да прехвърля страниците на новата си тетрадка. След това Иван отвори шкафа от бюрото си и взе ножицата. Той започна да реже листовете на тетрадката, защото искаше да си направи ракета от хартия и да си играе с нея. Но, след като започна да й реже листовете, тетрадката писна:
— Олеле, майчице! Боли! Защо ми режеш листовете! Ти си лошо момче!
Но Иван не я чу. Тази тетрадка не беше обикновена. Тя беше вълшебна и можеше да хвърчи. Тогава тетрадката, като разбра, че Иван няма да има милост към нея, разпери кориците си като криле, размаха ги и изхвръкна през отворения прозорец навън.
Иван остана с отворена уста като видя, че тетрадката му изхвърча през прозореца. Той разбра, че тази тетрадка можеше да лети и не можеше да повярва на очите си. Една муха бръмна и се удари върху носа му. Както беше зяпнал, Иван щеше насмалко да я глътне.
След това едно малко момче, което седеше на един балкон видя хвърчащата тетрадка. То беше бедно момче, родителите му нямаха пари да му купят нови тетрадки и много се зарадва като видя необикновената тетрадка.
Момчето попита тетрадката:
— На кое дете си ти тетрадко? Защо така хвърчиш?
— Аз бях на едно голямо момче. То беше много лошо и аз избягах от него, защото ми режеше с ножица листовете. Хвърча, защото съм вълшебна и Господ ме е надарил така. А ти момче, как се казваш, кой клас си, защо си тъжно? — попита тетрадката момчето.
— Казвам се Митко и съм втори клас. Родителите ми са много бедни и не могат да ми купят нови тетрадки, но аз си пиша домашните върху стари хартии — отвърна момчето.
— Не се притеснявай, Митко! Вземи ме! Върху мен вече ще пишеш домашните си. Моите листове са много бели и чисти. — каза тетрадката.
Бедното момче много се зарадва, взе тетрадката и отиде в стаята си да си пише домашните. Той беше прилежен ученик, пазеше тетрадката си и никога не я късаше и цапаше. А, когато си написа домашните, Митко отиде да си играе навън с децата.