Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: boqdjiqsofiq
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13953

Онлайн са:
Анонимни: 417
ХуЛитери: 0
Всичко: 417

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Януари 2022 »»

П В С Ч П С Н
          12
3456789
10111213141516
17181920212223
24252627282930
31           

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПротуберанс
раздел: Избрано поезия
автор: radi_radev19441944

Рисувам нощ и сянката ми скита
след сенките на спящите ливади.
Разсипват петолиния щурците
във шепота на листопада.

Събират вик отлитащите птици
в магията на синята палитра.
С обърнати към себе си зеници
вървят родените инвитро.

Богинята на спомена е жива
и идва тук насън, за да ми пее.
Понякога умираше красиво.
Понякога съм влюбен в нея.

Богинята на спомена танцува
в съня на осланените градини
и много смътно облаците плуват
в една сълза на Мнемозина*.

Но празен е понякога ефирът.
И всички отлетели птици помни.
Простират полуделите пастири
мъгла в очите на бездомник.

* гр. богинята на спомена


Публикувано от anonimapokrifoff на 15.03.2021 @ 11:49:24 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   radi_radev19441944

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.01.2022 год. / 02:50:02 часа

добави твой текст
"Протуберанс" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Протуберанс
от mamasha на 17.03.2021 @ 12:33:15
(Профил | Изпрати бележка)
Един чудесен образец на нежна лирика. Всъщност, с нещо ми напомня настроението на някои от творбите на Пенчо Славейков в "Сън за щастие" - същото емоционално спокойствие и умиротвореност, същата кротка тъга, същото ненатрапчиво усамотение сред тишината на нощта, безметежна, сякаш застинала. И точно както у Славейков, тази застиналост е само привидна - тишината всъщност е изпълнана с движение, с нежни шепоти и шумове - щурците, "разсипват петолиния", отлитащите птици "събират вик", танцува и пее "Богинята на спомена". Движението е толкова елегантно, толкова ефирно, че с нищо не нарушава усещането за покой в душата на лирическия герой, за съзвучие и хармония с всичко заобикалящо го. сякаш времето е спряло тук и сега. Но... както винаги, има едно "но". изразено чрез метафорите във финалните куплети - "танцува/ в съня на осланените градини", "и много смътно облаците плуват/ в една сълза на Мнемозина", "Простират полуделите пастири/ мъгла в очите на бездомник", които разкриват един втори пласт на текста, които неизбежно водят до съвсем други усещания и въпроси, които читателят да си зададе - илюзия ли е щастието за лирическия герой, само в спомена ли е намерил покой, дали в душата му наистина го има покоят със света, със себе си, или тя е болка, тиха и скръбна, но до която той не иска да се докосва никой друг?

Поздравления, Ради! Благодаря ти за удоволствието от прекрасната творба.

:)))))))))))
.


Re: Протуберанс
от LeoBedrosian (lewdmil@gmail.com) на 16.03.2021 @ 11:27:30
(Профил | Изпрати бележка)
поезия, братче...