автор: radi_radev19441944

Рисувам нощ и сянката ми скита
след сенките на спящите ливади.
Разсипват петолиния щурците
във шепота на листопада.

Събират вик отлитащите птици
в магията на синята палитра.
С обърнати към себе си зеници
вървят родените инвитро.

Богинята на спомена е жива
и идва тук насън, за да ми пее.
Понякога умираше красиво.
Понякога съм влюбен в нея.

Богинята на спомена танцува
в съня на осланените градини
и много смътно облаците плуват
в една сълза на Мнемозина*.

Но празен е понякога ефирът.
И всички отлетели птици помни.
Простират полуделите пастири
мъгла в очите на бездомник.

* гр. богинята на спомена