Трепват, звънват и запяват
натежали златородните жита.
С крехки, мелодични струни
тихо ги приспива вечерта.
От високо забелязва се пътека
от затиснати от крак стебла.
Те пък се изправят леко
и се дипли житната вълна.
В нея гонят се безспирно,
хванали се нежно за ръка,
две сърца туптящи, фини
търсещи отскоро любовта.
Миг покой, а тишината заглушава
щурчовия, мелодичен хор.
Бурната страст им дискретно осветява,
звездният прелитащ метеор.
... Само златен кръг остана
от отронените от любов зърна.
А от тях роди се обич млада.
На небето се взриви звезда.