автор: Albatros

... дали ще мога нявга да реша проблемите на този свят безкраен? –
аз всеки ден протягам му душа, по-скришна и от тих безлихвен заем,
опитвам се докрай да разбера? – дълбоките му скърби и несгоди,
вървя си по пътечката добра – по нея Господ цял живот ме води,
като момченце в кошничка, щастлив замръквам си в писателската ниша,

и – моля се със моя чер молив – във бяло! – болките му да запиша,
дълбок е моят кухненски долап – и дълга е свещичката ми в храма! –
на едного да дам коричка хляб, все ще остане хляб за други двама,
разплакано дете да утеша! – и тъжната Жена да кична с цвете.
Аз ви протягам своята душа – римувана светулка! – да ви свети.

13 март 2021 г.
гр. Варна, 12, 00 ч.