автор: LATINKA-ZLATNA

Поезията на Христо Петрески е магия от образи. Характерното за нея е, че поетът пише за навиците на хората, пресъздава социалното страдание на обикновения човек, неговата душа:
„Той бута количката и вика: симид, симид, симид ..., прещастлив, че не носи гевреците на главата си…”; продавачът на гевреци едва изкачва количката нанагорнище, не защото са тежки гевреците, но му са натежали годините… И така всеки ден, от ден на ден”... „Тя всеки ден вареше по две яйца, по навик, за съпруга си – за работа… А той пак ще вземе само едното яйце, ще го държи постоянно в дясната ръка. Така се топлеше, докато газеше в снега”. В поезията на Христо Петрески се говори също за моралните и духовни ценности, които са загубили своето значение. „Какво е пък сега това: сексуална (р)еволюция в ранна детска възраст, във възход, в транс... Всички търсят любов, а нея я няма и за лек. И не се продава и в най-малките шишенца”... „Във Фейсбук натрапчиви жени и провалени мъже с празни въздишки, любовни съобщения и обаждания си отправят наизуст заучени банални изречения.”; творчеството му е наситено със самоирония и ирония: „Моето цвете е зелено, тъмно зелено, горчив и зелен пелин, неразцъфнало, вечнозелено. …Да не бях аз това цвете зелено, отдавна щях да му взема мярката и отсъдя зелено”. „Двама не се познали, а може би (никога истински) и не са се запознавали… Не, единият вече беше прегърбен, …гледаше напред, защото нямаше нищо назад. Вместо вестник, под мишницата си носеше главата. …А другият, ето, тичаше като попарен петел, за да покаже (уж), че гледа право само в улицата”; има философия и мъдрост: „И кой знае кое е (абсо)лютно и кое (пък) е относително... (Ал) берт Айнщайн, измери ли пътя на (всеки)дневните стъпки до (не)преливащото туптене на сърцето? Колко е и кой (не) го е извървял и защо?!”... „А пътят е начертан, но непредсказуем. Така че може да завърши преди дори да преброиш и да запишеш деветия ред, а за десетия и всички следващи вече да бъде (прекалено) късно...”
Христо Петрески е наблюдателен и бързо реагира на всяко предизвикателство, което го заобикаля. Понякога изказът му е директен и циничен. Поетът натрупва поредица от предмети – чиния, пейка, ключове, радио, яйце, врати, прозорци, костюм, кантар, прахосмукачка, коли, писалка, камък, копия, стрели, боздугани, дълги саби, звънци, камбани и др. Поезията на Петрески е безпардонна и оригинална. Той е майстор на кратката форма. Краткостишията му са фини капки, които насищат душата:

      ябълката се срамува,
      преди да съблека кората ù,
      гола да я ям.

Неговата поезия трябва да бъде четена, защото е актуална – сега и за в бъдеще!

Латинка-Златна, Ловеч, България


Б. а. Рецензията ми е поместена в преводната ми двуезична поетична книга „Магичен кръг” от проф. д-р Христо Петрески от Македония, излязла от печат през м. януари 2015 година, и в прозаичната ми книга „Палитра от бои”, 2019 г.
За книгата е публикувано в Ловеч Медия, електронен вестник „Сияние” и други