автор: zinka

Аз мога и без Вас и съм наясно,
че Вие също можете без мен,
че липсите са нещо твърде частно,
понякога по-кратки и от ден.

Не бъркайте търпението с тръпка,
с години може то да продължи,
но и да рухне при поредна стъпка,
която прекомерно натежи.

А спомените – същества безкрили,
на паметта в уютния шубрак,
с най-тъмните листа са се покрили
и вече спят, под падащия сняг.

Тук пътят ни неравен се разделя -
на ляво – аз, а Вие – все едно.
Засипах с пепел Вашата постеля
и нямам варианти на „Дано...“