автор: yotovava

Ръждясаха тополите отвчера.
Небето се разбрида в сива слама.
Покри се с пелена от мъх и пепел.
И залезът мъждукаше – без пламък.

Земята е притихнала под скрежа,
вдърви се някак, мравка не пролазва,
врабчето се покри и се наежват
от леден дъх сънливите оврази.

И даже тишината е трошлива –
под стъпките хрущи – на сол и пясък.
Снегът ли е причина да си идеш –
защото всъщност друго нищо няма?