автор: starchev

Когато слънцето целуне пролетта,
а зимата не иска да си иде,
с разрошена палитра, с кавалет в ръка,
на бряг присядам и далеч се взирам:

в пелерината на морска тишина
и в перлите на изгревна омара;
в гальовно идещата, пухена вълна
де спира се за миг да ме омае.

А четката ми дирижиращо искри,
и багрено тактува по платното.
Палитрата от цвят изчерпа се, уви!
Но картината ми е готова... с мото.

В окъпаното с багри пролетно платно
на тръгване отново поглед спирам.
Изцяло в бяло беше станало... Защо?
Защото зимата не иска да си иде.