Дали защото почнах да старея в красивото и страшно се ла ви,
не слизам вече привечер на кея – и не сънувам пролетни треви,
не се разхождам призори във парка, дори не карам вече колело,
един старик с угаснала цигарка, без ЕГН, PIN-код – и потекло,
престанах и девойчици да кича в косиците със дъхав липов цвят,
и да си хвърлям сенчицата птича със обич над побъркания свят,
и все по често – в час на изнемога, рисувам го със розови бои,
говоря си единствено със Бога и знам добре какво ми предстои,
на своя ред и аз ще си отида, ще хлътна в пазвите на Вечността –
едно ръбато бисерче във мида в безмълвията светли над света.
8 март 2021 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.