Когато гледам пламъка в елея – и святата молитва си чета,
със обич, Боже, искам да живея, и чист да си отида от света,
да се пилеят птиците в простора и черния си хляб да им троша,
и да обичам свидните си хора, поел към тях с протегната душа,
понеже други радости си нямам, откакто я подкарах към стоте,
поклон да сторя доземи на Мама, на Книга, на Жена – и на Дете,
напролет, щом брезата се разлисти, и аз под нея – праведен и тих,
да наредя най-светлите си мисли със обич във несръчния си стих,
нощта да ме повие в блага кротост, небето да надипли звезден плащ.
А Ти ме погледни поне с едното? Не искам нищо друго, Отче наш.
9 март 2021 г.
гр. Варна, 7, 30 ч.