автор: ole72

Една безкрайна утрин, огледална
и чувствата накацали в снега,
и погледът на зимата – прощален,
преди да срещне пролетна дъга.

Събуждам се, сърцето ми е чисто,
денят пораства – слънчев, син летеж,
душата пише всеодайно листа
на скреж, примесен с пролетен копнеж.