Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: acoustic
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14170

Онлайн са:
Анонимни: 476
ХуЛитери: 1
Всичко: 477

Онлайн сега:
:: fyon

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Ноември 2024 »»

П В С Ч П С Н
        123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаС хвърчило из селото
раздел: Поезия
автор: kameja

Аз се нося по селската улица
с пролетна рокля облечена
след хвърчилото на ума си.
Виждам слабите социално
да чакат храната си
и поздравявам празните погледи.
Покрай стените на моето
старо училище
и закрития магазин
с хлътнали керемиди.
Хвърчилото ме отвежда
до крайречната кръчма
под тополите в двора,
където седи Любовта
и нехае за мен
и за много от хората.


Публикувано от Administrator на 03.03.2021 @ 13:31:27 



Сродни връзки

» Повече за
   Поезия

» Материали от
   kameja

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

Бозата
автор: LeoBedrosian
68 четения | оценка 5

показвания 49122
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"С хвърчило из селото " | Вход | 4 коментара (7 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

RE: С хвърчило из селото
от mariq-desislava на 03.03.2021 @ 13:55:19
(Профил | Изпрати бележка)
Миналото дълбае неумолимо в душите, както и разрухата.{}


RE: С хвърчило из селото
от kameja на 04.03.2021 @ 16:46:17
(Профил | Изпрати бележка)
И безсилието пред разрухата.

]


Re: С хвърчило из селото
от Bukvist на 04.03.2021 @ 17:13:40
(Профил | Изпрати бележка)
Не се отчайвай, не остана - има-няма 15 год. и любовта ше се възкръсне.


Re: С хвърчило из селото
от kameja на 04.03.2021 @ 19:31:14
(Профил | Изпрати бележка)
В следващия живот. Не се отчайвам, спомням си я. Благодаря за коментара.

]


Re: С хвърчило из селото
от Markoni55 на 05.03.2021 @ 12:43:41
(Профил | Изпрати бележка)
Много аромати си смесила: и на носталгията, отчаянието и късче шарена, като роклята ти надежда, носеща се из простора. Хубаво!


Re: С хвърчило из селото
от kameja на 05.03.2021 @ 18:25:26
(Профил | Изпрати бележка)
Благодаря ти, Ваня! Радвам се, че така си го усетила, с аромати и надежда.

]


Re: С хвърчило из селото
от Liulina (desi.liulina@gmail.com) на 13.03.2021 @ 21:47:48
(Профил | Изпрати бележка) http://liulina.blog.bg/
Спомените винаги се връщат пречупени през призмата на момента.