автор: kameja

Аз се нося по селската улица
с пролетна рокля облечена
след хвърчилото на ума си.
Виждам слабите социално
да чакат храната си
и поздравявам празните погледи.
Покрай стените на моето
старо училище
и закрития магазин
с хлътнали керемиди.
Хвърчилото ме отвежда
до крайречната кръчма
под тополите в двора,
където седи Любовта
и нехае за мен
и за много от хората.