автор: apollyn

Събуждам се.
Безплътна и разтворена.
Безпътна.
Лепнеща и тръпнеща.
Тръпчива.
От сънищата.
И от спомените.
Сълзите ми преливат.
Върху самотните чаршафи.
Не виждам нищо.
И не чувам.
Горещо е.
И тягостно студено.
Ненужен никому контраст.
В който се изгубвам.
Метафора на личното ми време.
Невидима.
Като уханието на мандарината.
От празния натюрморт с болка.
Върху масата.
Отрупана с коледно веселие.