автор: liulina

Върти колелото от плод до опело,
повтаря се тази порочна повеля,
протича животът в страх или смело
и с всеки комата житейски споделя.

Като сложен подарък той повелява,
роденият сам, да пее с хор акапелно,
и по знак отпечатан да продължава,
да сплотява души във време разделно.

В чаша с вино да дави не една аксиома,
която го сочи с пръст обвинително,
че забравил е някъде сложен морала
и изумява по форми от ада значително.

Оплетен в комплот от онова предишното,
наследство от това, което го е тук довело,
създаденото в дом и от любов роденото,
попило паметта на най-кръвното начало.

На този вик кръвен своя дан наброява,
тихомълком понесъл окови отново,
политнал неволно се пак приземява,
защото парчето живот е сурово.

За полети само любовта е причина,
тя в огъня влиза за някой друг дръзко,
на дуета им стърже Купидон с мандолина
и в чашата вино става чувството гъсто.