автор: Albatros

... с илюзиите аз се разпростих, останаха ми светлите надежди,
че утре над несръчния ми стих поредният поет ще бърчи вежди –
и чудом ще се чуди за какво редил съм ги тъй скръбни и нещастни,
наместо да мълча по същество във хор римуващи ентусиасти,
да трупам под дюшека си пари, наместо бели стихове в тефтери,

и мергели да чукам до зори в напечени планински кариери,
със кътници да скърцам всеки дъх и да си знам що утре предстои ми,
от дол на рид, от пропасти до връх ще мъкна невъзможните си рими,
в душата ми се влиза без PIN-код! – по цял ден е на вашите услуги.
Ако това изобщо е живот, благодаря! – да го живеят други.

В безкрайните спирали на мига – защо съм жив, спрях вече да се питам,
единствен Господ в час е – до кога ще издържа на своя луднал ритъм? –
пчелица във прашинка липов цвят, или в чашле на вишнев цвят напролет,
какво да искам друго? – моят свят, откакто дишам! – е светулка в полет,
събрал в юмруче силици – и дух, душата си извихрил в небосвода! –

с глухарчето сме братчета по пух, и ни се радва Майката Природа,
взривих ятата гларуси със вик! – и зачертах нелепата заблуда,
че беше мой отлитналият миг – неуловим! – прекрасна пеперуда,
след вихри вдън бездънни небеса ще кацам – извънземният от Наска –
търкулнала се капчица роса, във своя литнал стих да съм ви ласка.