автор: Cyriana

В полунощ загаси светлините
да не мога да видя,
че няма сълзи във очите ти
заради мен проронени.

Музиката до край усили,
за да не чуя
как бие сърцето ти,
когато е празно.

Питам се дали с твоето преди
свързват те красиви спомени,
а не както с мен,
бетонни стени сред пустеещи земи.

Отговорът твой неизречен още
в мен отеква от години нощем.
Между нас звучат сухи тишини,
впили се до кръв в мечтите неродени наши.

Само хоризонтът в цветове искри,
залят от боите на залеза,
в пейзажа графитено сив от клони голи,
надраскани по него с въглен.