Едва ли в този град ще остарея,
в панела между сивите стени,
ще дойде време ключа да намеря
на къщичка със двор и волни дни.
Далеч от ганьовски манталитети,
натъпкани във вял небостъргач,
сред мравките светулка ще ми свети,
до бяло с стихове ще трия здрач.
Красиво цвете в моята градина
с флирт ще гали зе́ниците сини,
шумът във тихото ще се спомине,
с невинна кроткост ще горчи пелина.
Две котки с резени любов ще храня
до рошави лехи от лют пипер,
ще ври ракия люта във казана,
сланина ще гарнира хляба чер.
Гнездо ще свие тук, ще я гостя -
мечтата със крилете и́ нетленни.
На живота жаждата ще утоля.
Обич ще раздавам до последно.