Не мога да споря и да се боря.
Започна ли, става една...
Ту аз съм отдолу, ту друг е отгоре,
по-добре настрана.
За спор, за победа в живота, едно че
трябва пипе и дупе – така е! –
но трябва и да си съсредотóчен,
(извинявай за израза!)
като прасе га пикае.
Късмет. Животът дал някому връзки,
на други пари, красота или ум,
а мен ме търкалял, чукал и блъскал
и за накрая – бастун.
Затуйка на практика и на теория
гледам да бягам от риска.
Защото, приятелю, все друг е отгоре,
пък аз отдолу не искам.
Тъй било писано, тъй ще е тя,
другите цапат – аз бърша.
Дори със жената, ако аз победя,
значи спорът ни не е завършил.
Така е, така е
(виновно въздишам),
затуйка, приятелю, ето,
ти пак си помисли за нещо възвишено,
а пък аз – за прасето.