автор: botyofentiev

Ей така се плевят разстояния –
в черен трафик и лепкав дим.
Ако мога - бих бил постоянен
в това да съм ти необходим.

Ей така се изгарят величия –
на обречени думи-лъжи.
Ако мога – бих посрещнал те лично,
преди времето да продължи.

Ей така се очакват старания –
в постоянството да съм враг.
Ако мога – бих ставал все рано,
да те чакам за по едно на крак.

Но дали ще ми дойдеш ти някога?
Да ми кажеш Любов, че съм мъж.
Аз половината Свят пресякох
и навсякъде засявах ръж.

Половината още остана ми
и от моя прогизнал живот.
Накъде ли сега да захвана?
Крия ли още скрижали в кивот?

Няма как да го зная избистрено,
аз до тук се домъкнах едвам.
Всяка пролет и мене разлиства ли?
И кога ли ще ѝ се отдам?