Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: BBB
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13929

Онлайн са:
Анонимни: 448
ХуЛитери: 7
Всичко: 455

Онлайн сега:
:: Heel
:: LATINKA-ZLATNA
:: mariq-desislava
:: rajsun
:: Elling
:: marathon
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПсевдопоема
раздел: Хумор и сатира
автор: Cyriana

(в стил хипстър Стругаре)

Живея в нейните виртуални светове.
Така съм по-близо до сърцето й.
Мога да ги разруша, ако реша
без да мисля, че греша.

Разглеждам й спомените,
ровя й в душата.
Това е истинска любов,
а не кибератака.

Виждам, че й пишат
разни духовно празни.
Питам се не се ли дразни
или пък мене мрази.

Тя не ми липсва.
Имам нейни снимки.
Не ми е нужно да я виждам
все едно халюцинирам.

Вчера пак я снимах
на улицата, докато се прибира.
За зла беда тя видя,
но не мен, а сянката ми.

Оттогава взе, че онемя.
Но все още може да чете.
Аз й пиша. Къде ли?
Навсякъде по светофарите.

Тя не знае, че съм аз.
Може само да гадае.
Имам множество лица
с най-различни маски.

Крия си се и това е,
но ще му се види краят.
Днес съм а ада,
утре в рая.

Не ме познавала добре.
Хайде де.
Знае как се казвам.
За масовката съм само "бате".

Ядоса ме.
Светофарът на малкото кюше
до унито удара пое.
Разтоварих се.

Съдбата ми се подиграва,
но пък аз не й се давам.
Преди прозорецът ми гледаше право
в този на нейната зала.

Живеех, заобиколен от младост,
между студентското игрище,
детска градина и даскало
на улица със сложно име - "Ледопол Радар Изгор".

Тя обича поезия.
Иска да си говорим в рима.
Аз мога само в бели стихове.
Отива си и тази зима.

Вече ще посрещам изгрева
в панела с пролетно име.
Тъжен е залезът
над съседния дом за възрастни.


Публикувано от anonimapokrifoff на 17.02.2021 @ 09:53:38 



Сродни връзки

» Повече за
   Хумор и сатира

» Материали от
   Cyriana

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

10.04.2021 год. / 22:10:52 часа

добави твой текст
"Псевдопоема" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.