автор: pastirka

Н ищо не беше предвидил.
А з забраних да се влюбваш.
З наеше - със самодива
Д ълго сърцето воюва.
Р адост ли блесна в очите,
А т ли се стрелна с копита,
В ест ли изпратиха дните
И ли мерак ненаситен?
Ц елият свят потрепери,
А з не избягах тогава.
З оркият поглед намерих,
А лен нишан ми остави.
В мъжката ти мълчаливост
Л ов на сърна се таеше.
Ю жна, страстта ти красива
Б ожи молитви мълвеше.
Е сен в маврудови бъчви.
Н якой донесе ни вино.
И сках. Ти кана поръча.
С ърпа луната издигна.
Ъ гълът стана ми тесен,
Р ипнах, но сякаш със върви
Ц ялата бях. Рукна... песен!
А з ли предадох се първа?