Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: radoslavst
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13930

Онлайн са:
Анонимни: 410
ХуЛитери: 7
Всичко: 417

Онлайн сега:
:: mitkoeapostolov
:: mariq-desislava
:: steelsoul
:: Albatros
:: zinka
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПравилата на играта
раздел: Разкази
автор: marathon

– По дяволите, Анди! Какво е това чучело!? – изкрещя Едгард, който влезе току-що.
– Спокойно, Ед! Не се притеснявай!
– Но, Анди, това същество е ужасно! Не усещаш ли миризмата, която се носи от него?

Едгард приближи до стола, на който седеше нещо безформено и дрипаво, побутна го с един пръст и каза:
– Изчезвай!
– Розалия не разбира немски – счете да обясни Андреас.
– А-ха! – отвърна Едгард, докато сновеше нервно из стаята. – И на какъв език се разбирате?
– На италиански. Използваме и знаци, защото аз не зная добре езика.
– Но, Анди! Това е ужасно!
Едгард седна на своето легло и хвана с две ръце главата си. Андреас държеше на приятелството си с Едгард и не искаше да го загуби. Малко притеснен, той реши да започне от далеко:
– Зная, Ед, ти винаги си бил коректен с мен, както и аз с теб. Затова и сме съквартиранти от четири години почти. В момента аз съм този, който нарушава правилата. Така се случи, Ед... Ти какво би направил, ако срещнеш момиче, което моли всеки срещнат да спи с него?
– Анди!
– Да, Ед! Ти не би направил такова нещо, но аз мога.
– Какво, Анди? Кажи ми какво точно можеш?
Мога да съжаля човек в нужда и да го доведа вкъщи.
– Съжалявай когото си щеш, но ти трябва да си наясно, че не живееш сам!
– Разбира се, Ед! Разбира се, че съм наясно! Но тя е момиче! Може би няма двадесет години. Защо да не се опитам да направя нещо за нея!?
– Наивник! – махна с ръка Едгард. – Да не мислиш, че й е за първи път? Така се изкарват най-лесно пари. Вече разбрахте ли се за цената?
– Ед! Не бъди...
– Анди, ти си добро момче, но трябва да си предазлив с такива като тая!
– Но, Ед, какво може да ни направи това нещастно момиче? Тук дори няма какво да се открадне!
– Анди, изглежда, че твоето поведение наистина се дължи на много доброто домашно възпитание, което имаш – заключи Едгард, опитвайки се да намери някакво разумно разрешение. – И какво мислиш да направиш?
Анди замълча. Едгард поглеждаше ту към Анди, ту към Розалия, в очакване на неговия отговор.
Розалия седеше неподвижно на стола. Облеклото й беше мръсно, а косата й боядисана в тъмно-лилав цвят и сплетена на тънки дълги плитчици. Лицето й, макар и мръсно, бе по-скоро като лицето на дете, а очите й – сини и тъжни, гледаха безизразно и вяло, сякаш нищо от това, което я заобикаляше, заедно с Андреас и Едгард, не я интересуваше.
– Тя има нужда от гореща баня – подхвана Андреас. – После ще излезем да й купя прилични дрехи. Може и да хапнем някъде – пица, хот-дог... суши...
– А не знаеш ли, че след като направиш тази глупост, тя ще ни досажда постоянно!?
– Защо мислиш така? Още днес или най-късно утре сутринта, аз ще я изпратя с първия влак за Италия.
– Добре, Анди. Прави това, което си си наумил, но по-бързо изкарвай от тук това смрадливо чучело!
– Ед, обещавам ти, че нещата ще се случат точно както току-що ти ги представих. Сега ще й покажа банята.

Розалия се къпеше. Едгард бе обещал, че повече няма да мърмори. Той се опитваше да чете от един учебник, но нещо не се получаваше и само го разлистваше. Андреас разглеждаше в лаптопа разписанието на влаковете за Италия, като в същото време се питаше какво може да направи, за да намали напрежението, което не напускаше Едгард.
– Ед? – наруши мълчанието Андреас.
– Какво, Анди? – Едгард не отделяше поглед от учебника.
– Малка промяна в плана. Ще отскоча до „Стария Мавароти“ за пици. Ти искаш ли?
– Иска ли питане? – отвърна Ед. – Не бих отказал.
Андреас облече по най-бързия начин якето си и докато си завързваше маратонките, Едгард се провикна към вратата:
– Анди, но за твоя сметка!

Щом Розалия се изкъпа, тя наметна халата на Андреас и излезе от банята. Едгард четеше на масата. Андреас още не се беше върнал. Тя приближи леглото му и така, както беше боса, по халат и с полумокра коса, се отпусна уморена върху него с някаква много неопределима усмивка, която може би издаваше желанието й за сън. Косата й бе отметната встрани, разпръсната върху възглавницата, а лицето й се открояваше – бяло и нежно. Тънките дълги сплетени плитчици ги нямаше. Коленете й бяха свити и извърнати на една страна. Едва ли някога Розалия е изглеждала по-женствена, отколкото сега.
– Господи! – помисли си Ед. – Тя е толкова красива!

Андреас бързаше да се прибере вкъщи. Той беше с приповдигнато настроение и носеше не три, а цели пет пици. Чудеше се как да убеди Едгард, че Розалия трябва да остане при тях поне тази нощ. Андреас се бе забавил малко, защото срещна колеги от университета и те го заприказваха.
Той слезе от асансьора и започна да търси ключа от квартирата. През цялото време, докато ровеше из джобовете си, усещаше, че нещо не е наред, но като че ли не искаше да го забележи.
– По дяволите! – изруга Андреас и захвърли и петте пици надолу по стълбището.
Изтривалката пред вратата беше прибрана, а това бе знак, че не трябва да безпокои Едгард.


Публикувано от anonimapokrifoff на 13.02.2021 @ 10:33:18 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   marathon

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
11 четения | оценка няма

показвания 5806
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Правилата на играта" | Вход | 4 коментара (11 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Правилата на играта
от Markoni55 на 15.02.2021 @ 20:10:45
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно!


Re: Правилата на играта
от Markoni55 на 15.02.2021 @ 20:11:02
(Профил | Изпрати бележка)
Интересно!


RE: Правилата на играта
от kameja на 14.03.2021 @ 14:23:00
(Профил | Изпрати бележка)
Различен стил от досегашните Ви разкази. "Обикновен живот" ще бъде ли издаден също в новата Ви книга в България?


RE: Правилата на играта
от kameja на 14.03.2021 @ 14:24:49
(Профил | Изпрати бележка)
Неволна грешка, моля да ме извините, имах предвид "Обикновени страсти".