автор: Marta

Гледам все с десния крак да закрача.
Всякакви шахти по пътя прескачам.
Стълби и стълбове заобикалям -
локви избягвам - ще се изкалям.

Чуя сирена - в миг се заключвам,
и за червено се хващам - обучено!
Черните котки по пътя подгонвам -
да не пресичат пред мен незаконно.

Щипчица сол хвърлям през рамо.
Захар да хруска в краката ми само,
захарен път, все под слънце, постелен.
Захарни къщички. Вечна неделя.

Свръх е, естествено. Огледалата
чупят се, щом си погледна суратя.
Всичките черни котки се сбират,
пробва се всяка да ме нервира.

Даже безгрижно да си подсвирквам
в джоба ми винаги дрънкат стотинки,
свръх е, естествено. Конски подкови
падат от слънцето, тропват отгоре ми.

Котки и черни коне надпрепускват се.
Свръх е естествено само изкуството.
Чудо, което се случва внезапно,
свръх е естествена любовта -
лято

сред ледовете на вечната зима.
Стръкче зелено в асфалта, любими!