Първия път да продължиш не посмя.
Втория път подмина и не спря.
Третия път да ме задържиш закъснея.
Замина ти.
Настъпи непрогледна тишина.
Пристигна си, но аз се бях научила
как да виждам в пълна тъмнина.
Когато съдбата покаже ти път,
а ти по друг избереш да поемеш,
не можеш у дома да се върнеш по него.
Аз бих могла да те излъжа,
че не ти носиш цялата вина.
Но ще успееш ли ти
нея да излъжеш -
съдбата, която във нищото твое
отвори врата, за да вляза в душата ти,
а ти за мене я залости.