автор: LATINKA-ZLATNA

(превод от хърватски)

Мекият път отмерва стъпките ми,
за да останат будни виденията на съня ми,
чертае блясъка на пролетната трева
и звънкия вик на душата ми,
която росата мие.
Цветовете на дъгата размахват криле.
Носен от песента, вятърът ме буди
и спуска на лицето ми капки дъжд,
които в прозореца на сърцето ми донасят свежест:
освен усмивка, друго нямам
какво да даря.
Около мене аз виждам само гладни,
и жални са думите им за изгубената мечта.
А аз стоя и чакам свежата утрин, за да им кажа
че денят е хубав
всеки път, когато го видят:
освен усмивка, нямам друго да подаря.
Аз очаквам Зората на Деня,
която оживява виденията на съня ни
и ни дава бели крила,
да ни издигне над трънливия път,
извън обхвата на злобата и омразата,
да ни срещне с Изтока, където се ражда Светлината
и където никога слънцето не залязва:
Освен усмивка, нямам какво друго да подаря,
търсачи на щастието.

VIZIJE SNA

Аutor: Mersida Sadiković – Osmanbašić, B. i H.

Mekom stazom korak odmjeravam
da budne ostanu vizije moga sna
i uklešem zapis na proljetnoj travi
zvonkim kliktajem duše
što rosom se umiva.
Duginim bojama krila razmahujem
vjetrom nošena pjesmom se budim
spuštajući na lice kapi kiše
što svježinu stvara na prozoru srca:
osim osmijeha drugo nemam
neshvaćene da darujem.
Svuda oko mene pogledi gladni
željni riječi za izgubljenim snom
a ja stojim i čekam svježe jutro
da ti kažem da lijep je dan,
svaki kad ugledaš:
osim osmijeha nemam drugo da podarim.
Očekujem svitanje dana
što oživjeće vizije sna
dajući nam bijela krila
da se vinemo iznad trnovitih staza,
van dometa pakosti i mržnje
u susret Istoku gdje se svjetost rađa
i gdje nikad ne zalazi Sunce:
osim osmjeha nemam drugo da podarim
tragače sreće.