автор: liulina

Прозорците на душата,
когато спят са затворени
в света на съновиденията,
в реалности на тази паралелни...
Извън тленната обвивка,
но обърнати навътре,
в дебрите на чувствата,
в страховете за утре,
за напредъка на нещата ...
Проектират себе си в света,
татуират си матрицата в ума,
прескачат на несигурността пропастта,
а после се събуждат у дома ...
Прозорците на душата,
посрещат утрото,
отворени!