автор: lirik1

Съзерцавам трептежа на капките жива вода. Скрили се в слънчевите петна на гроздови зърна под асмата те крият истината на истините.
Както когато се избистрят кръговете след хвърлен камък в блато, така онемели от ужас нещата намират себе си. Нищото в безкрайността на отвъдното.

След разкъсването на околоплодната ципа на безтегловен уют, с плач и болка от първото вдишване се изливаме с водите в един враждебен свят. Свят на заслепяваща яркост, гравитация и хлад.