Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: radoslavst
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13930

Онлайн са:
Анонимни: 441
ХуЛитери: 6
Всичко: 447

Онлайн сега:
:: nickbaizel
:: lirik1
:: zinka
:: rajsun
:: LATINKA-ZLATNA
:: Albatros

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2021 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
2627282930   

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаГерой
раздел: Разкази
автор: Checho

Беше късна вечер когато Георги се замисли просто ей така и стигна до извода,че не познава нито един човек,негов познат,който би могъл да се определи с думата герой.
Не така си представяше живота,когато беше младеж. Така е ,когато си израснал с "Умирай трудно" и "Роки" в комбинация.
Не беше малодушен и не се даваше без бой на който и да е,даже беше забелязал,че в най-отчаяните ситуации нещо се отприщваше в него и го караше да действа бързо,смело,и решително и в много случаи против себе си. Пет пъти беше напускал работа несъгласен с униженията от шефа,без никаква обезпеченост и сигурност, но най-интересното -никога не се беше чувствал по-жив,и доволен,че не е изневерил на себе си.Постоянна работа непознаваше. Скачаме в дълбокото и толкова,казваше той ,и залагаше и семейството си за едната чест. Не знам откъде идваше тази увереност,но той беше твърдо убеден,че когато човек действа честно и почтено няма как да умре от глад. Но естествено нямаше и как да стане милионер.
Мисля,че беше спасил екипажът на един кораб през една буря,когато се скара с шефа и втория механик,накара ги да пуснат резервната маслена помпа,и така машината спря да гасне и те се измъкнаха. В такива ситуации винаги има много условности,разбира се. Кой крив,кой прав така и не се разбра. Но не го смяташе за геройство,а за работа. Беше излизал винаги сам и в най-мръсните и опасни пристанища,и някой път се чудеше с усмивка как не са го изяли местните.Ама чак пък геройство?
Харесваше момичетата по пристанищата.но курвалъка така и не го научи,и знаеше че някой ден ще съжалява. Докато беше млад имаше що годе някаква перушина на главата си,но сега като се погледнеше в огледалото и му се ревеше. Къде си виждал ти в киното плешив герой? Е,да,Брус Уилис,в треторазряден екшън.
Накратко, Георги се беше замислил за смисъла на живота.
Какво те прави герой,мислеше си той? Беше чул за един далечен братовчед,който беше застрелян в центъра на града, защитавайки момиче и най-ужасното беше,че майка му и баща му възприемаха това като бабаитлък,като гаменска история и не обичаха да говорят за такива неща. За хората винаги е било по-важно да си жив,отколкото герой.
Стига си се правил на италианец,казваше пък жена му ,когато той се перчеше в някои ситуации. Жена му май страдаше най-много от неговите геройства. Съгласен съм,мислеше си той,който нож вади от нож умира,ама да се примирявам пък с всичко,няма как да стане.
Много избори беше направил Георги,къде от мързел,къде от неразбиране ,с които не беше горд,но беше дал дума,а казана дума-хвърлен камък,а и каквото беше,беше,и да му мислиш,все тая.
Да,имаше нещо,с което беше горд от себе си. Доколкото можеше да разчита на паметта си,никога не беше крал нещо,или поне в големи количества. Абе,всички се раждаме крадци и разбойници и гребем с пълни шепи от живота,мина му през главата,ама хайде,махна мислено с ръка. Пък и какво толкова има да му мислиш. Един живот всякак минава,спомни си една от смехомъдростите на майка си. Така де,да бяха десет,че да му мислиш,а пък така?
Дълго още мисли Георги тази нощ,но накрая взе химикалката,написа: С уважение,и се подписа на белия лист пред него. Утре щеше да връчи молбата си за напускане на шефа. И той вече не помнеше коя подред.


Публикувано от anonimapokrifoff на 03.02.2021 @ 11:07:07 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   Checho

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

До утре в 42
автор: flood
9 четения | оценка няма

показвания 4691
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Герой" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.