автор: zika

Пръв ме посреща горещият вятър. Неприятно горещ. Летя ниско, защото съм уморен.
Отгоре виждам картини. Картините са оптимистични и жизнерадостни.
Виждам селца, поля, жито, воденици, реки, животни – нарисувани късчета от онова красиво отминало време на детството. Къщата на баба и дядо непрекъснато се появява в картините.
Изведнъж нахлува мъгла, която закрива всичко. Заръмява. Издигам се в безопасното нагоре. Изсветлява. Въздухът се изпълва с аромат. Аромат на червени и розови фрезии – нежен и свеж. Някак знам, че фрезиите са символ на свобода, на младост, на свежест, на обич.
Озовавам се без преход в стая. Шум от говор, неясен, но успокояващ. Искрят чаши, светлини, очи на хора. Смях, споделяне, бликащо остроумие…
Благодарност, мъка и страх ме изпълват, стискат ме за гърлото.
С какво съм заслужил такива мигове? Колко е нетрайно и крехко всичко в живота!? А, изгубеното…?
Да, никой не знае какво го чака, но сега, тук съм щастлив. Вдишам това щастие, тази картина на споделеност и присъствие – мое, на хората, на света. Потапям се в тази енергия. Усещам я – непостоянна, пулсираща, непредсказуема.
Въздухът започва да се нажежава. Избухва ярка светлина и се озовавам сред пясъци. Сам, пулсиращ, като холограма. В далечината се появява храм, храм от светлина. Храмът започва да променя формата и излъчването си. Изглежда ту висок и бял, ту – нисък и разлят, ту се губи в тъмнината. Светлината и тъмнината преминават една в друга. Сякаш танцуват.
После пустинята запява. Звуците сътворяват картини. Картините оживяват. Аз се издигам над тях и политам бавно над жита, реки, езера, поляни с цветя… Чувам неземна мелодия, която ме призовава, разтопява, отнема волята ми…
Проблясва зелена светлина. Мелодията преминава в какофония от режещи звуци и внезапно секва. Картините изчезват. Вятърът ме събаря. Свивам се на кълбо в горещия пясък. И тогава в мен се събужда знанието. Успокоявам ума си. Намирам опорната си точка и се изправям. Мислено чертая кръг около себе си. Ставам му център. Кръгът е и граница, и предпазна стена. Дава ми сили и аз политам.
Летя ниско, защото съм уморен.
Отгоре виждам картини…
Докосват ме първите слънчеви лъчи…